До Аурора Бореалис и назад

Northern Lights, Aurora Borealis, северно сияние

  • Мечта от три години;
  • Полярен кръг и студ;
  • Месец предварителна подготовка;
  • 6 полети;
  • 1000 километра в северна Норвегия и Финландия;
  • 5 часа сън и 19 часа преследване, всяко денонощие;
  • Наздравици с десетгодишен български коняк в снежните норвежки нощи;
  • Малко рибарско селище с бивше училище – гостилница за гладни души;
  • 9 фотографи и 9 улавяния на сиянието.

Фотографска експедиция “Северно сияние” – Пътепис

Случвало ли Ви се е, обсъждайки желания с приятели, да установите, че те са споделени? Точно така, преди няколко години, на едно фотографско соаре, разговаряйки с приятели установихме, че имаме обща мечта – да видим и уловим магията на северното сияние…

Идеята имаше нужда от малко време за отлежаване и мааааалко повече за добро планиране, организиране и изпълнение. По пътя към целта, която се очертаваше все по-ясно, се оказа, че увличаме все повече хора, които обожават пътуващата фотография и с всяка нова експедиция искат да развиват фотографските си умения, и го правят.

Проучихме и избрахме мястото – северна Норвегия, град Трумсьо. Близичко до полярния кръг, за да имаме по-голям шанс да „уловим“ сиянието, а и да се насладим на невероятната красота на Норвегия, в която после се влюбих. И не само аз… Испански приятели от Objetivo Valencia също помогнаха много с полезна информация и снимки.

Последва сериозна подготовка – както във фотографско естество, така и по отношение на туристическата ни екипировка – всички трябваше да сме готови за дълго стоене навън в полярната нощ. Няколко седмици преди заминаването се срещнахме на сБирка, на която подробно обсъдихме тези два аспекта и споделихме опит и информация.

Последва лек, а за част от групата и доста сериозен шопинг. 😉 Дрехи и аксесоари, карти и допълнителни батерии, които са задължителни при продължително снимане в студа.

Скоро след това направихме и полеви, или по-конкретно казано високопланински, тест на фото и туристическата ни екипировка, снимайки звезди и облаци в една от малкото студени, ветровити и сравнително ясни нощи на Витоша в началото на февруари, около полунощ.

The Truth is Out There | Истината е някъде там

The Truth is Out There | Истината е някъде там

И ето, броейки всеки един от оставащите дни, доста усетно, дойде и чаканата събота, 13 февруари, в която отлетяхме за Копенхаген, междинна точка в нашето пътуване. Имахме време за кратка разходка от опознавателен характер из града, която основно прекарахме в кулата – астрономическа обсерватория и в уютно френско бистро. Гледките от старата сграда, която е построена така, че да може кола, движена от коне, да се качи до върха, бяха уникални.

После обаче, влязохме отново в нощен режим и вече екипирани подходящо, се опитахме за много краткото време, което ни оставаше, да уловим част от облика на нощен Копенхаген, а и да направим още една репетиция за успешност и издръжливост на нощен студ 😉

Неделя, 14 февруари… Опиянени, повече от фантазиите ни за предстоящото, отколкото по валентински или винени причини, полетяхме към Трумсьо през Осло. Този полет беше свързан с неприятна изненада – оказа се, че летейки до Норвегия със смяна вътрешен полет, ако имате чекиран багаж, той трябва да се вземе от лентата, да се изкара и после отново да се чекира, да се мине през проверка на сигурността и т.н.

Това беше много нелогично и странно, и имайки предвид престоят ни само от 1 час на летището и закъснението на полета от Копенхаген до Осло, в крайна сметка доведе до факта, че багажите на всички не пристигнаха с нас. За щастие ги получихме в Трумсьо със следващият полет, но отделихме час време и нерви на летището. С това обаче приключиха всички логистични проблеми на експедицията ни. Взехме от летището бусът, който бяхме наели предварително и след 20 минути бяхме в хотела.

Ентусиазмът ни беше толкова силен, че почти веднага облякохме топлите дрехи, нарамихме раниците с фото-техника, качихме се на буса и тръгнахме към първите две предварително планирани координати, където снимахме до около два часа през нощта.

В северна Норвегия почистването на пътищата е решено по интересен и щадящ природата начин – не се хвърлят химикали по пътищата, които са почти изцяло заледени. Вместо това ги посипват с малки черни камъчета, които при слънце спомагат за разтопяване на леда. Снегът се изхвърля машинно в страни от пътя, когато го има, без значение часът от денонощието. Колите са с гуми с метални шипове.

Прокопани са огромни тунели под градчето, които освен, че осигуряват скоростно придвижване, служат и за паркинги. Елегантно и ефективно решение за място, на което колите да спят – горе е просторно, гледките са прекрасни, а и сутрин не се налага да се почиства натрупан по покривите сняг.

Следващите дни и нощи бяха изпълнени с тропота на подковите на стотиците коне на нашата вярна кола по пътищата на Норвегия, а една нощ и до финландска Лапландия – времето не беше с нас, в небето се беше настанил огромен облачен похлупак, който криеше звездите и сиянието от нас.

По пътя говорихме дълго за пейзажната фотография, за техники, композиция, технически параметри и въобще всичко по темата. Обсъждахме местата и нещата, които са ни впечатлили, слушахме хубава музика, вдигахме наздравици със стоплящи питиета и се смяхме много. Снимахме дневни и нощни пейзажи.

Интересен момент беше, когато трябваше да заредим и спирайки на бензиностанция видяхме, че тя е изцяло на самообслужване. Четири колонки, покривче и само сняг наоколо. Една колонка, на която плащаш с карта и друга, на която зареждаш. Впечатляващо беше, че вкарвайки картата, интерфейсът на колонката стана български. Помислено и осъществено отлично… А и един норвежец, който също спря да зареди, ми помогна, процедурно, виждайки как се суетя около колонките 🙂

Имаше и моменти, в които за малко се отваряше някоя небесна вратичка и ние скачахме бързо, и с вече отработени движения, изпъвахме стативи и вратове нагоре. Да снимаме или просто да се наслаждаваме на играта на светлината.

Една от следващите планирани крайни точки от нашето приключение беше Трьомвик – рибарско селце, където не намерихме сияние, но попаднахме в уютната атмосфера на бивше училище, превърнато в място за събиране на гладни души. Вечеряйки общувахме с местни хора – рибари, шофьори, готвачки. Норвежците са много дружелюбни. Символ за това е дори и обичая им да събуват обувките си на подобни места.

Разбира се, всяка вечер или в повечето случаи сутрин, според протичането на лова ни, се прибирахме полузаспали в Трумсьо. Прекрасно градче, с много интересни места за посещаване и снимки. За съжаление не можахме да се качим на върха на планината до града, тъй като кабинковият лифт е в ремонт и ще бъде отворен след април тази година. Едно място за съзерцаване в списъка ни за следващият път…

В един от следобедите направихме и урок по обработване на снимки в Adobe Lightroom, като през цялото време обсъждахме с колегите техниките, инструментите и целта ни, и сравнявахме оригиналната снимка с резултата към момента.

Прекалено бързо се извъртяха дните и ето ни, отново в летящите метални птици на път за София. В Копенхаген, този път успяхме да намерим късно през нощта ресторант с датска кухня. Усладиха ни се ястията им, които опитахме – зеленчукова супа, печена патица, яхнийка с телешко, гъби и малки наденички, а датската наливна бира се оказа страшно приятна и пивка.

На следващата сутрин излетяхме от Копенхаген, за да кацнем в София, да се прегърнем на летището и да си пожелаем здраве и успех до следващото ни виждане, което ще направим скоро, за да подберем снимки за благотворителна фотографска изложба, която планираме да осъществим тази година.

Автор на текста и снимките: Дамян Хаджииванов

Никаква част от този пътепис не може да бъде използвана без изричното съгласие на автора.

There are 3 comments for this article
  1. Красимир Симеонов at 16:16

    Поздравления за страхотните снимки,чудесния пътепис и незабравимите преживявания!!!Изпълни ми се душата от красотата която сте запечатали!
    Дамянски,на теб и цялата група жеая още много пътешествия и заснети незабравими моменти!

    • Hadjiyvanov at 15:13

      Благодаря, Краси!
      Надявам се да се включиш в някоя от следващите експедиции и да развихриш таланта си!

  2. Pingback: ФОТОГРАФСКА ЕКСПЕДИЦИЯ „СЕВЕРНО СИЯНИЕ“ | Блогът на Great Photo Art

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve − 3 =